Ако все още се колебаете за перфектния подарък за любимия човек, отговорът е вечен и неоспорим: роза. Тя не е просто цвете, а истински символ на силна любов и искрени чувства, който винаги спасява положението. Но за да направите жестовете си още по-смислени, е добре да познавате скритите послания в цветовете и броя на тези прекрасни растения.
Произходът на розата е обвит в мистерия. В Америка са открити вкаменелости, датиращи от преди 32 милиона години, а едно от най-старите изображения на цветето е намерено в Кносос, на стените на двореца на цар Минос, създадено около 1600 г. пр. Хр. Днес светът се възхищава на над 25 000 сорта, всеки със своя чар. Ето 10 очарователни легенди, които разкриват нейната символика.
1. Индийската божественост
В древните индийски предания розата е заемала върховно място. Съществувал е закон, според който всеки, принесъл роза на владетеля, можел да поиска изпълнението на всяко свое желание. Царските покои са били украсени с тях, а дори данъците са се плащали с розови цветове. Според митовете, най-красивата жена в света – Лакшми, се е родила от розов цвят с хиляди листенца. Когато Вишну, пазителят на Вселената, я събудил с целувка, тя станала богиня на красотата, а розовата пъпка – символ на божествената тайна.
2. Персийската трагедия
Персийските поети вярвали, че розата е дар от Аллах. Когато растенията поискали нов управител вместо сънливия лотос, била избрана бялата девствена роза, обградена от остри шипове за защита. Един славей се влюбил в новата царица и се опитал да я притисне до гърдите си, но шиповете пробили сърцето му. Алената кръв на влюбения птица обагрила листенцата, което обяснява розовия оттенък на много от цветовете и до днес.
3. Турските вярвания
В Турция се вярва, че бялата роза е поникнала от капките пот на Мохамед по време на неговото нощно възкачване на небето. Поради това тя се счита за символ на пречистване и е неприпустимо да бъде стъпкана. Друго предание гласи, че от кръвта на зетя на пророка са изникнали чудотворни червени рози.
4. Гръцкият мит за Афродита
Гръцките поети разказват, че розата се е родила от бялата пяна, покрила тялото на Афродита при излизането ѝ от морето. Боговете ѝ дарили прекрасен аромат, но поради завист на Олимп, розата не получила безсмъртие. Първоначално тя била бяла, но когато Афродита разбрала за смъртта на любимия си Адонис, побягала към него с такава скорост, че шиповете разрани краката ѝ. Божествената кръв, паднала върху листенцата, ги превърнала в яркочервени.
5. Египетският чар
Клеопатра е използвала розите като мощен инструмент за съблазн. Говори се, че е натоварила кораб с толкова много розови листенца, че римляните са усетили аромата още преди да видят плавалника. Други източници твърдят, че е посрещнала Марк Антоний в стая, чийто под е бил напълно покрит с розови цветове. Освен това в Древен Египет розовото масло е било част от съставките за балсамиране на мумиите.
6. Римският романтизъм
Римляните са вярвали, че розите са плод на горещите целувки на Венера, богинята на любовта и пролетта, към нейния любим Адонис. Друга легенда разказва за ревността на богинята Диана, която примамила нимфата Розалия в гората. Когато Розалия издъхнала от раните си, причинени от бодливите храсти, сълзите на Амур по клоните разцвели първите рози.
7. Християнската символика
В християнството съществува легенда за „мъхнатата роза“, поникнала от капки кръв на разпнатия Христос, които паднали върху зелен мъх. Яркият ѝ цвят напомня за жертвата за човешките грехове. Дева Мария често е наричана „Мистичната роза“ или „Кралицата на свещената розова градина“. В Библията се споменава, че райските рози са били бели, но почервенели от страстта между Адам и Ева.
8. Унгарското чудо
Света Елизабет Унгарска е символ на милосърдието. Като принцеса, тя тайно носела хляб за бедните. Когато съпругът ѝ, подтикнат от дворцови интриганти, решил да провери какво крие под пелерината си, вместо храна, на земята паднали куп рози и лилии – знак за божествената благодат над нейните дела.
9. Германските легенди
При старите германци диворастящите рози били познати като шипки и посветени на небесната царица Фрига. Позволявало се да се берат само в петък. По-късно, в християнската епоха, белите градински рози били свързани с Дева Мария – вярвало се, че са изникнали там, където тя простряла пеленките на მладия Христос. През Средновековието ги смятали за средство за прогонване на вещици.
10. Българската история на любовта
Една от най-трогателните легенди разказва за могъщ персийски шах и неговата дъщеря, която обожавала розовата си градина. Един млад български зидар приел предизвикателството да построи джамия с минаре, от което да се вижда цялата градина. Влюбен в дъщерята на шаха, той завършил строежа, но когато поискал ръката ѝ, владетелят го хвърлил в тъмница.
Девойката освободила младежа и заедно побягнали към България. Тя взела със себе си един розов храст, но пътят се оказал твърде тежък за нея. Преди да издъхне, тя дала растението на любимия си с молба да го засади в родината му в памет на тяхната любов. Така българският зидар засял царственото растение в сърцето на една прекрасна долина, полагайки началото на българската роза.
Източник: 10te.bg
