Трилиони за независимост: Може ли Европа да си позволи „развод“ с Китай?

Представете си сума от 23,6 трилиона долара. Звучи като число от научнофантастичен роман, но това е реалната цена на „икономическия развод“ между Запада и Китай до 2050 година. Според данни на EY-Parthenon, САЩ и европейските страни ще трябва да инвестират огромни средства, за да постигнат независимост в критичните сектори.

Американският оптимизъм срещу европейската реалност

Разпределението на разходите е неравномерно: САЩ поемат львиния дял (около 58%), последвани от еврозоната (39%) и Великобритания (3%). За Вашингтон годишните инвестиции от 550 милиарда долара са тежка, но посилно задача, която се вписва в техния БВП. За Брюксел обаче ситуацията е много по-сложна. Европа се нуждае от около 360 милиарда долара годишно, но въпросът остава: откъде точно да дойдат тези пари?

Четири пътя към финансовото напрежение

Брюксел разглежда няколко сценария, нито един от които не е безболезнен. Първият е въвеждането на нови общоевропейски данъци върху тютюна, криптовалутите и големите цифрови платформи. Проблемът е, че тези мерки са капка в морето и в крайна сметка потребителите ще платят цената чрез по-високи цени на стоките от чуждестранни онлайн магазини. Вторият вариант е чрез директни вноски от държавите членки. Тук обаче се сблъскваме с политическа стена. „Пестеливият“ Север, воден от Германия, отказва нови разходи, докато Югът и Изтокът настояват за повече средства за регионално развитие. Този разкол прави всяко решение за финансиране на технологичния суверенитет почти невъзможно. Третият път е чрез дългосрочни заеми и използване на средствата от пенсионните фондове. Макар и реалистично поради огромните натрупани суми, рискът е огромен. Инвестирането в геополитически проекти с несигурна възвръщаемост може да остави бъдещите европейски пенсионери в уязвимо положение. Последният и най-вероятен сценарий е преразпределянето на вече съществуващия бюджет. Това означава рязане на кохезионните фондове – т.е. по-малко пари за по-бедните региони, за да се финансират отбраната, космосът и енергетиката. Това е стратегия за „геополитическо оцеляване“, която обаче разяжда солидарността, върху която е изграден целият европейски проект.

Реалистичният изход

Пълният разрив с Пекин остава утопия, тъй като Китай продължава да бъде най-големият доставчик на стоки за ЕС. Най-вероятно Брюксел ще се откаже от грандиозните планове за пълно отделяне и ще се фокусира само върху няколко стратегически области: полупроводници, батерии и редки метали. Всичко останало ще остане само като красиви цифри в консултантски доклади.

Източник: fakti.bg