Историята на Джеймс е един от най-мрачните примери за това как медицината е била използвана като инструмент за контрол и потискане. През 1948 година, след като родителите му разкриват връзката му с друг мъж, той е изпратен в психиатрична клиника с диагноза „сексуална перверзия“.
Решението на лекарите е било жестоко: трансорбитална лоботомия. Използвайки шишове за лед, прекарани през очните купли директно във фронталния лоб, те се опитват да „коригират“ личността му само за 15 минути.
Резултатът е бил катастрофален. Джеймс, някога жизнен, артистичен и интелигентен млад мъж, се превръща в „празна обвивка“. Той спира да рисува, да чете поезия и да изпитва радост. За лекарите процедурата е била „успешна“, защото той вече не проявява „девиантни интереси“, но в действителност това е било пълно унищожаване на човешката личност.
В продължение на 46 години Джеймс живее в дом за пациенти, без желания и предпочитания, докато почива в мир през 1994 година. Родителите му, които искали син, който не е гей, получили човек, който не е нищо.
Тази трагедия е част от наследството на д-р Уолтър Фрийман, който популяризира метода, вярвайки, че прекъсването на връзките в мозъка може да излекува „нежелано“ социално поведение. Днес тези практики се разглеждат като едно от най-големите варварства в историята на съвременната медицина.
Източник: standartnews.com
