Светът е свидетел на истински златен бум. Според най-новите данни от Световния златен съвет, производството на благородния метал през второто тримесечие на 2026 г. достигна впечатляващите 966 тона – най-високото ниво от две десетилетия насам.
Този нов рекорд надмина предишния резултат от 2025 г. с близо 2%, като сезонните фактори доведоха до 7% ръст спрямо предходното тримесечие. Лидери в този растеж са Канада с внушителни 29%, Чили с 24%, Буркина Фасо с 17% и Гана с 8%.
Не всички обаче празнуват. Геоложки проблеми и въпроси за сигурността доведоха до спад в Никарагуа (-33%), Мексико (-23%), САЩ (-12%) и Китай (-8%).
Парадоксът идва при търсенето. Докато добивът расте, желанието за покупка на златни бижута спада. През второто тримесечие на 2026 г. търсенето е намаляло с 17% до 278 тона. Причината е проста: рекордно високите цени ограничават достъпността и плашат потребителите.
Интересно е обаче, че въпреки по-малкото количество закупени грамове, общите разходи в паричен израз са скочили с 22% през първата половина на годината, достигайки 86 милиарда долара. Това показва, че златото остава основен инструмент за съхранение на богатство в много региони.
Китай и Индия, двата най-големи пазара, бележать сериозен спад в обемите – Китай с 28% (най-ниското ниво от 2004 г.), а Индия с 15%. В Близкия изток ситуацията е подобна, като Саудитска Арабия, Египет и ОАЕ също отчитат спад, подтикнат от инфлацията и нестабилността на валутните курсове.
В Азия тенденцията продължава, като Индонезия и Виетнам регистрират значителни спадове. Единствено Южна Корея се отличава с умерен растеж от 6%, докато Япония остава един от най-устойчивите пазари. Австралия също следва световната тенденция за намаляване на разходите поради високите цени.
Източник: fakti.bg
