В началото на XX век диабетът при децата е означавал неминуема смърт. Единственият начин за оцеляване е била тежка, изтощителна диета, която само забавяла неизбежния край. Всичко се променя през лятото на 1921 г. в Торонто, благодарение на решителността на хирурга Фредерик Бантинг.
Смелата хипотеза в задушната лаборатория
Бантинг вярвал, че може да изолира хормона, произвеждан от панкреаса, без той да бъде унищожен от храносмилателните ензими на органа. С помощта на младия студент Чарлз Бест и предоставената от професор Джон Маклауд лаборатория, двамата започват тежки изследвания. След поредица от опити, на 27 юли 1921 г., те успяват да извлекат течност от атрофирал панкреас, която по-късно наричат инсулин.
Чудото в болницата в Торонто
Първият пациент, 14-годишният Леонард Томпсън, е бил на прага на смъртта през 1922 г. След усъвършенстване на пречистването на екстракта от биохимика Джеймс Колип, лечението дава феноменален резултат. Само за дни нивата на кръвната му захар се нормализират. Очевидци разказват за разтърсващия момент, в който цели детски отделения, пълни с болни в кома, буквално се пробуждат за живот след прилагането на новата терапия.
Дар за цялото човечество
Успехът на Бантинг, Бест и Колип е увенчан с Нобелова награда през 1923 г. Но истинският им акт на величие е продажбата на патента за инсулина на Университета в Торонто срещу символичния 1 долар. Бантинг е категоричен: лекарството принадлежи на света, а не на отделни личности. Този жест превръща една фатална диагноза в хронично заболяване, с което днес милиони хора живеят пълноценно.
Източник: standartnews.com
