Въпреки че сме стъпвали на Луната и сме изследвали далечни галактики, земните ни океани остават една от най-големите загадки на природата. Синята шир и непостижимите дълбини винаги са били източник на страхове и вдъхновение, провокирайки човешкото въображение с истории за непознатото.
Морето е като жива стихия – понякога щедра, понякога безпощадна, но винаги притегателна. То пази в себе си хиляди разкази, които са се предавали от поколение на поколение. Нека отворим стария моряшки сандък и се потопим в десет легенди, които са плавали по Седемте морета.
1. Проклятието на алчността и езерото Хидензее
Преди много години един странстващ монах търсил милостиня. Майка Хиден го прогнала грубо, но съседката ѝ, майка Виден, го посрещнала с отворени ръце, предлагайки му храна и подслон. В знак на благодарност монахът пожелал първото нещо, което тя предприеме на сутринта, да бъде благословено. Когато майка Виден започнала да мери лененото си платно, то не свършвало, докато не запълнило цялата къща, правейки я необикновено богата.
Завистливата майка Хиден, разбрала за това, приела мо others монача в дома си, надявайки се на същата съдба. Но когато монахът повторил пожеланието, първото нещо, което тя направила, било да напълни кофа с вода за кравата си. Водата обаче не спряла – тя потопила двора, къщата и накрая цялата земя, докато не се стигнало до морето. Днес това място е известно като Хидензее.
2. Лодкарът на изгубените души
На брега на Северно море живее един самотен старец, някога горд капитан, който е бил единственият оцелял от една катастрофа. Всяка вечер преди Задушница, в пълна среда на нощта, той чува шепота и стона на удавниците, загинали далеч от родните си брегове.
Само той може да ги чуе. Старецът развързва лодката си и ги отвежда до светлия Остров на блажените, където душите могат най-накрая да си намерят покой. Преди разсъмване той винаги се завръща тихо в колибата си, за да очаква следващия път.
3. Тайната на Черно море и Ноевият ковчег
Според някои древни вярвания, Черно море първоначално е било голямо сладководно езеро. То е било залято от солените води на Средиземно море по време на Всемирния потоп, описан в Библията, когато небесните окна се отворили и дъждът валял четирийсет дена и нощи.
Вярва се, че именно от водите на Черно море, край склоновете на планина Арарат в днешна Турция, е излязъл Ноевият ковчег след края на голямото наводнение.
4. Земетръсната риба на Япония
Японските легенди разказват за гигантска риба с чудовищна глава и безкрайна опашка, която живее дълбоко под островите. Нейните движения предизвикват мощните земетресения, които разтърсват региона.
За да защити хората, бог Кашима се изкачва на гърба на рибата и изважда своя митичен меч, чиято дръжка е огромната скала Канаме. Щом рибата усети присъствието на божеството и неговия меч, тя замръзва от ужас и земетресенията престават.
5. Трите сестри и зазиданите прозорци
В Которския залив три красиви сестри се влюбили в един млад капитан. Морякът отплавал, за да реши коя от тях да избере за съпруга, обещавайки да се ожени за тази, която го дочака.
Сестрите сключили договор: ако една от тях умре, останалите да зазидат прозореца ѝ, за да разбере капитанът от далеч, че тя вече не го чака. Годината минала година и двете по-големи сестри починали, а прозорците им били затворени с камъни. Когато и най-млада сестра си отишла, нямало кой да зазида нейния прозорец. До днес в града съществува къща от XV век с два зазидани прозореца – вечен паметник на едната чакаща любов.
6. Мистичният огън на Свети Елм
Свети Елм е покровител на моряците в Средиземноморието. Легендата гласи, че той изпраща знаци на тези, които са в беда. По време на бури на мачтите на корабите понякога се появява светлосин огън – това е знак, че Свети Елм ги закриля.
Въпреки това, огънят носи и предупреждения. Ако светлината се спусне на палубата, това е предзнаменование за крушение. Най-лошата поличба обаче е огънят над главата на човек, което според вярванията означава скорошна смърт.
7. Жената-тюлен от Исландия
В Исландия един мъж открил пещера, пълна с тюленови кожи. Той взел една от тях и я скрил в ракла. По-късно открил красива жена, която плачела на брега – тя била тюленът, загубил кожата си. Мъжът я отвел в дома си и двамата изградили семейство, но той винаги пазил ключа от раклата при себе си.
Един ден мъжът забравил ключа и жената успяла да си върне кожата. Макар да обичала децата си, тя не могла да устои на зова на океана и се върнала в дълбините. Оттогава мъжът имал невероятен късмет в риболова, а около лодката му често се появявал тюлен с тъжни, плачещи очи.
8. Последният ковчег на капитан Нелсън
Британският капитан Нелсън получил необичаен подарък – ковчег, изработен от фокмачтата на победена френска фрегата. Той носил този предмет със себе си години наред, сякаш предчувствал края си.
По време на сражението при Трафалгар, където губи крака си, последните му думи към екипажа били: „Не ме хвърляйте в морето!“. Неговата воля била изпълнена и той бил погребан с огромни почести в катедралата Сейнт Пол.
9. Единадесетте хиляди девици
Света Урсула повела единадесет хиляди девици на поклонение до Рим и Кьолн. Пътят им бил дълъг и труден, но пристигналите в река Рейн жени били жестоко убити от нашествието на хуните.
В памет на тяхната саможертва и чистота, великият изследовател Магелан нарекъл входа на Магелановия проток „Нос на единадесетте хиляди девици“.
10. Проклятието на Летящия Холандец
Капитан Хендрик Ван дер Декен се опитал да заобиколи нос Добра Надежда сред ужасна буря. Вместо да се предаде пред стихията, той проклинал морето и заявил, че ще плава вечно, докато не настъпи Страшният съд.
За тази гордост той бил прокълнат да пътува безспирно, сам и без екипаж, придружен само от демон от ада, който да го мъчи с разтопено олово и разпалени въглени. Летящият Холандец се превръща в предвестник на гибелта за всеки кораб, който го забележи в гъстата мъгла на бурята.
„Вечните вълни ще го поемат в бездната без знак и кръст…“ – така пеят моряците за този призрачен кораб, който никога не достига пристанище.
Източник: 10te.bg
