В почти всеки български блок се разиграва един и същ сценарий: един съсед твърди, че не живее там, друг смята, че не ползва асансьора, а трети е убеден, че е достатъчно да почисти само пред собствената си врата. Тези битови спорове обаче вече имат ясен правен отговор.
Законът е категоричен: всички плащат
От 2024 г. правилата са еднозначни – почистването на входа е задължителна част от поддръжката на общите части. Това означава, че всеки собственик е длъжен да плаща, независимо дали апартаментът му е празен, отдаден под наем или се ползва само няколко дни в годината. Според Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), общите части са колективна собственост, а поддръжката им не зависи от личните навици или присъствието на обитателите.
Как се определя таксата?
Размерът на месечната такса за почистване се решава от Общото събрание на входа. Може да бъде разпределена поравно за всеки апартамент, според идеалните части или по брой обитатели. Важното е, че решенията вече се вземат с обикновено мнозинство (51% от идеалните части), което предотвратява блокирането на процесите от единични недоволни съседи.
Ролята на домоуправителя и рискът от глоби
Домоуправителят не е просто администратор, а законова фигура с реални правомощия. Той организира почистването, сключва договори с фирми и следи за събирането на таксите. В случай на нарушения или отказ за плащане, той може да състави констативен протокол и да подаде сигнал до общината.
Законът позволява налагането на глоби в размер от 20 до 100 лева (приблизително 10 до 50 евро) за физически лица. При повторно нарушение сумите се удвояват. Въпреки че този инструмент рядко се използва, той е напълно легитимен и ефективен за възстановяване на реда.
В крайна сметка, когато има ясни правила, активен контрол и споделена отговорност, конфликтите във входа изчезват, а чистотата се превръща в стандарт, а не в повод за скандали.
Източник: standartnews.com
