Пазарният парадокс: Докато земеделците броят стотинки, клиентите плащат евро

Августовите сергии в Сливен изглеждат като рай от цветове и аромати, но зад изобилието от домати, пипер и праскови се крие една тревожна социална картина. Разликата в цените между това, което получава производителят, и това, което плаща крайният потребител, е стряскаща – понякога достигайки до седем пъти.

Зеленчуковата ножица: От стотинки до евро

Най-ярко се вижда при пиперите, където цените варират от 60 цента до 2,50 евро за килограм. Докато някои търговци залагат на премиум качество и високи разходи за отглеждане, други, като пенсионерите, продават реколтата си от градината на символични суми, за да допълнят месечния си доход. Доматите също не остават назад, като местните сортове достигат до 3,50 евро, като цената им се определя от разходите за вода, труд и отопление на оранжериите.

Плодът на раздора: Прасковите и сливите

Най-болезнената разлика е при прасковите – изкупните цени в градините са около 50 цента, докато на пазара те могат да достигнат 3,50 евро. Подобна е и картината със сините сливи: от 16 цента при производителя до 80 цента за купувача. Макар транспортът, сортирането и наемите да поглъщат част от сумата, за земеделците сметката остава несправедлива, когато трудът им напуска градината почти без стойност.

Краят на ерата на зимнината?

Промяната се отразява и в навиците на българините. Традицията за десетки буркани компоти и туршии постепенно се превръща в лукс. Хората вече купуват по малки количества, само за директна консумация, като внимателно сравняват цените и качеството, преди да решат коя сергия да изберат.

Така пазарът се превръща в огледало на социалния разлом – място, където едните се борят да покрият разходите си, а другите се опитват да си позволят основните продукти за масата си.

Advertisement

Източник: standartnews.com

Твоят коментар