Любовта – източник на всичко, и на липсата
Всичко произтича от любовта, чрез нея и за нея. Липсата й е най-голямата трагедия, която може да сполети човешката душа. Филми като „Черното огледало“ и „Нелюбов“ на Андрей Звягинцев ни показват колко опустошително е това. Когато децата, нашите деца, изчезнат от фокуса ни, наранени от егоизма и суетността ни, тогава се раждат чудовища. Безлюбовието е болест, която отслабва човечеството и го прави лесна плячка в битката за душите ни.Кой е виновен? Всички ние
При трагедии като садистичното убийство в Пловдив, всеки бърза да посочи с пръст, за да успокои съвестта си, че „при него няма да се случи“. „Онези“ слушат метъл, „моите“ – не. „Техният“ баща е фил или фоб, „моят“ – не. Но това е най-голямата ни грешка. Децата не са само „мои“ или „твои“ – те са наши, колективна отговорност. И ако се е случило с едно, може да се случи с всяко, дори с вашето.Родители, деца и невидимата битка
Има родители, потънали в телефоните си, нехаещи за децата. Други се борят да свържат двата края и нямат време. Трети правят всичко възможно, но ужасът пак може да ги сполети. Защото това е част от невидимата битка за душите ни. Няма по-силен удар върху човек от превръщането на детето му в убиец – от невинност до чисто зло. Тийнейджърският период е ужасяващ, пълeн с уязвимост, маскирана като агресия, и опити за доказване, които могат да оставят доживотни белези. Мнозина растат без майки, други протестират с глад или се самонараняват. Дилъри безпроблемно влизат в училища. Ние, възрастните, не разбираме езика на това ново поколение, което броди във виртуални реалности и търси допамин, а дозата никога не е достатъчна.Пловдивската трагедия – огледало на времето
Случаят в Пловдив е страшен, немислим и необясним. Децата са извършили зверство, но зверове ли са те, или са заблудени, обладани от злото? Техните животи са на пауза, почти приключили. Те са големите жертви, метафора на нашето време и на нас, възрастните, които допуснахме това. Въпросът за срещата на 15-годишно момиче с 37-годишен мъж в тъмнината остава. Питайте родителите, биха ли изпратили децата си на такава среща? Педофилията е бич, който се шири необезпокояван, развращавайки децата ни в мрежите, където живеят. Рядко се оплакват от срам и страх, а дори да бъдат засечени, осъждането не е сигурно. Тийнейджърите виждат, че законът не важи еднакво за всички. Разбираемо е тогава, когато виждаш безпомощността на държавата и несправедливостта, сам да поискаш да въздаваш справедливост. Като в Дивия Запад, ако законът не действа, ти ставаш Законът. Но нищо не оправдава последвалия садизъм. Какво го е отключило – това е въпросът, на който трябва да намерим отговор, без да съдим от собствената си камбанария.Свободната воля и вътрешният звяр
Човекът е създаден със свободна воля и право на избор – между Доброто и Злото. Дълбоко във всеки от нас се крие чудовище, което трябва да е заключено. Никое животно не е толкова изобретателно в мъченията като човека, и то не от глад, а в името на „благородни“ каузи. За озаптяването на вътрешния звяр има спирачки: съвестта, моралът, законът. Въпросът е как да ги направим ефективни и как да спасим децата не от други, а от самите тях.Гласът на Бога и защо го заглушаваме?
Съвестта е гласът на Бога, който всеки чува, но не всеки иска да послуша. Тя ни казва кое е добро и кое е лошо. Но кой учи децата на това? Родителите от поколението Алфа често не знаят. А когато се правят опити за въвеждане на предмет „Добродетели и религия“, защо отново има мрънкане и хейт? Какво лошо има децата да научат основни морални категории? Дори едно-две деца да се вслушат, усилията ще си заслужават. Нека ги научим да зачитат ближния, любовта, а не омразата да бъде водеща. Дайте им пример – родители, учители, съседи, близки.Вдъхновение, спорт и общност – пътят напред
Властимащи, налейте пари в читалищата, наречете ги „тийн центрове“, но създайте сериозни държавни или общински центрове, не частни, никнещи за пари. Децата имат нужда да бъдат вдъхновявани и насочвани. Да могат да създадат своя банда, театрална трупа, да имат курсове по фотография, музика. Заведете ги до киностудия, да видят как се прави филм, да чуят от каскадьори, да се образоват с истински дигитални артисти, да създават свои игри, да срещат съвременни будители, които да ги провокират за добро. Да изразходват енергията си в спортни игри – за това трябват спортни бази, и то не само в големите градове. Да ги издърпаме от Матрицата и като Нео да водят добрите битки. Да знаят, че законът е за всички, че за всяко престъпление има справедливо и неизбежно наказание. И най-важното – да бъдем с тях колкото може повече заедно. Това ще даде любов, а където има любов, има спасение и живот.Advertisement
Източник: standartnews.com
