В света на политическите сблъсъци често се случват ситуации, които приличат повече на театрална постановка, отколкото на истински граждански протест. Когато целта е просто да се създаде визуален ефект, границата между борбата за идеи и жалкия перформанс става опасно тънка.
Един от типичните примери е случаят с Манол Глишев, който в един от своите протести буквално се хвърли в прахоляка, имитирайки отчаяние. Сцената, в която възрастен човек вие на тротоара, изглеждаше абсурдно, но за съжаление бе точно това, което медиите търсеха.
Интригуващото тук беше ролята на полицията. Вместо да го изправят, те го заградиха, за да не попречи никой на „картинката“. Така се осигури, че фоторепортерите да заснемат максимално драматични кадри, които по-късно да се разпространят, докато реалните очевидци виждаха просто един организиран цирк.
Подобен сценарий, макар и с различен край, видя и една активистка от Струмяна. Тя се опита да проникне в правителствен кортеж, което в почти всяка точка на света – от Вашингтон до Рим – би довело до бърза и решителна реакция на охраната. Тук обаче ситуацията се превърна в повод за спорове за „лошата полиция“, вместо да се разгледа фактът, че провокацията е била целенасочена.
Проблемът не е в липсата на документи или в това, че някой е попаднал на грешно място. Проблемът е в самия режим на „активно мероприятие“, при който човекът умишлено създава конфликт, но след това отказва да поеме отговорността за последствията от действията си.
Независимо от политическите пристрастия, едно остава ясно: когато се бориш за кауза, трябва да го правиш с достойнство. Когато протестът се превърне в жалко шоу за привличане на вниманието, той не помага на делото, а напротив – дискредитира го в очите на обществото.
Източник: fakti.bg
