Европа се намира в критичен момент, докато все по-дръзките руски провокации поставят западните лидери пред тежък избор. Въпросът е дали дипломатическите протести и икономическите санкции са достатъчни, или е време за по-сериозен отговор срещу Москва.
Наскоро германското летище стана мишена на удар с дронове, което зацикли дебата за границите на търпението на Берлин. Въпреки че инцидентът беше определен като преминаване на чертата, реакцията на германските власти остана в рамките на стандартните и предвидими сценарии.
Засега европейските съюзници в НАТО избягват да използват доктрината за колективна отбрана за нещо повече от пазинето на собствените си територии и военната подкрепа за Украйна. Основната стратегия остава засилването на помощта за Киев, с цел Владимир Путин да бъде поставен в стратегически затруднение.
Критиците обаче смятат този подход за твърде предпазлив. Бивният началник на щаба на Министерството на отбраната на Германия, Нико Ланге, подчертава, че натискът върху Кремъл трябва да бъде там, където той боли най-много. Той предлага пълна блокада на руския „сенчест флот“, ограничения за движението на руските дипломати в ЕС и удар по държавите, които помагат за заобикаляне на санкциите.
Според Ланге, всяка хибридна атака срещу Европа трябва да води до автоматично увеличаване на военната помощ за Украйна.
Въпреки широката политическа подкрепа за по-строги мерки, пътят към тях е труден. Много от останалите инструменти за натиск са скъпи, технически сложни или политически непопулярни сред избирателите в Европа.
Източник: fakti.bg
