Новият брой на списание „Философски алтернативи“ (бр. 3/2026) ни отвежда на вълнуващо пътуване през историята и съвременните течения на мисълта, като в центъра на вниманието поставя темата за българската философска култура. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН и е водено от Татяна Батулева и Нина Димитрова.
Наследството на българската мисъл през XX век
Разделът, посветен на миналото, предлага дълбок анализ на ключови фигури и идеи. Нина Димитрова изследва темите за любовта и смъртта (Ерос и Танатос) в хуманитаристиката от първата половина на миналото столетие, подчертавайки синкретичния характер на българския светоглед. Станул Грозев се фокусира върху концепцията за истината в философията на Иван Саръилиев, разграничавайки абсолютната истина от практическите „човешки истини“.
Георги Белогашев анализира взаимодействието между индивида и масите в дискурса на Асен Игнатов, съпоставяйки го с марксизма и народничеството. Особено ценен е текстът на Ивана Балтова от 1940 г., който не само очертава развитието на родната философия, но и подчертава присъствието на жените в интелектуалния живот на България.
Цветанка Горанова пък разглежда оригиналните теории на Тодор Владигеров за връзката между етнографията и икономическата наука, търсейки национална органичност в стопанските концепции.
Глобални перспективи: Африка и биоетиката
Списанието разширява погледа си към света чрез статии на съвременни африкански философи. Ореолува Идрис Адесаня и Соломон Колаволе Ауе разглеждат проблема с „лингвистичната екстровертност“ и борбата за автономност на африканската философия чрез създаването на собствен терминологичен фонд.
В сферата на етиката, Асаджу Олусола Айомиде поставя важни въпроси за моралното оправдание на терапевтичното човешко клониране, аргументирайки се с обществената ценност и общото благо.
Срещата на философията с литературата и изкуството
Пламен Антов съпоставя творчеството на Бодлер и Торо, изследвайки протекологичните идеи и баланса между сетивната реалност и трансцендентността. От своя страна, Юлияна Хичева анализира връзката между технологията и изкуството, преминавайки от идеите на Хайдегер и Бенямин до видеоарта на Нам Джун Пайк.
Духът на есето: Между утопия и контрол
Броят завършва с критичен поглед върху информационните технологии. Татяна Батулева разглежда амбивалентността на дигиталния свят, предупреждавайки за „децентрализирания надзор“ и дехуманизацията, провокирана от съюза между изкуствения интелект и неолиберализма, както и за трансформирането на науката в бизнес.
Източник: kulturni-novini.info
