За средностатистическия руснак понятието „нормално“ е състояние на относителен баланс – когато финансово се справяш, семейните отношения са поносими, а държавната машина те оставя на мира. Тази ежедневна нормалност обаче е в огромен разрив с визията на Владимир Путин и неговия кръг от приближени.
Фашисткият режим на Кремъл постави този крехък мир на сериозно изпитание. Преди пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г., животът за мнозина изглеждаше стабилен. Днес, след години на кървава война, която изтощава човешкия ресурс и тласка милитаризираната икономика към колапс, нормалността е далечна мечта, дори за жителите на Москва и Санкт Петербург.
Възвращането към истинската нормалност изисква край на войната, което от своя страна вероятно означава края на ерата Путин. Проблемът обаче е по-дълбок от една личност. Съществуват два структурни фактора, които правят руската агресия почти неизбежна.
Първият е дълбоко вкоренената политическа култура на мегаломания. В основата на националната идентичност стои убеждението, че Русия има „историческа мисия“ да доминира над другите народи. Тази месианска концепция, споделяна както от пропагандисти като Дмитрий Медведев и Александър Дугин, така и от голяма част от обществото, е в пряк разрез с идеята за нормално съществуване в собствените граници.
Вторият фактор е самата структура на руската държава. Огромното политическо образувание, обхващащо 11 часови зони, е по своята същност империя. Независимо дали е царистка, съветска или съвременна, тя винаги е прилагала репресии срещу неруските си поданици, за да поддържа единството и величието на метрополията.
Историята показва, че народи с подобни имперски претенции – като Германия и Япония – са успели да приемат нормалността едва след катастрофални военни поражения. Поради това Русия може да се превърне в „обикновен гражданин на света“ само ако претърпи поражение от такъв мащаб, че дори най-заялите привърженици на империята да започнат да се съмняват в своите убеждения.
Ироничното е, че докато Путин обеща да направи Русия отново велика, той всъщност я прави слаба. Чрез саморазрушителна политика, която унищожава икономиката и гърби младото поколение, той изпълнява най-лошия сценарий за държавата. Единствената надежда за руснаците е да се откажат от мита за специалната съдба и най-сетне да открият нормалността, към която копнеят.
Източник: fakti.bg
