На 5 август 1998 г. България се сбогува с Тодор Живков. Парадоксално, в същия ден властта обяви смяната на парите, сякаш зачерквайки една ера едновременно в политиката и икономиката.
Крайът дойде след тежка вирусна инфекция и бронхопневмония. Живков бе приет по спешност в болница „Лозенец“ на 8 юли, но триседмична мозъчна кома сложи точка на живота му в 20:05 часа.
Смъртта му предизвика разделителност. Правителството отказа държавни почести, позовавайки се на висящи дела и липсата му на активен обществен живот в последните години. Погребалният конвой премина през София, а тялото му бе положено в 10-и парцел до съпругата му д-р Мара Малеева.
Живков остана в историята като управник с най-дълго управление в България. Неговата власт се крепяше на железната подкрепа на Съветския съюз – той дори мечтайше България да се слее с СССР като негова 16-а република. Режимът му бе белязан както от икономически реформи, така и от мрачни страници като „възродителния процес“ за насилствена асимилация на турското население.
Пътят му до върха започна в село Правец, където се роди през 1911 г. От печатарски работник и активист в младежкото комунистическо движение, той се изкачи по стъпалата на БКП, заемайки поста първи секретар през 1954 г. с подкрепата на Никита Хрушчов.
Падът му дойде през ноември 1989 г., когато бе принуден да подаде оставка. Последваха години на съдебни процеси за злоупотреба с власт и незаконно раздаване на държавни средства, като през 1992 г. бе осъден на седем години затвор, макар по-късно статутът му на бивш държавен глава да прекрати делото през 1996 г.
Източник: fakti.bg
