Динамиката на кредитирането в България показва сериозно ускорение. В края на август 2026 г. общият дълг на домакинствата и организациите, обслужващи домакинствата, достигна впечатляващите 32,637 млрд. евро. Това представлява годишен ръст от 20,8%, което значително изпреварва темповете на кредитиране в еврозоната, възлизащи на 3,1%.
Основният двигател на това задлъжняване остават жилищните заеми, които заемат 59,2% от общия портфейл. С ръст от 25,2% на годишна база, ипотечното кредитиране продължава да бъде доминираща сила на пазара. Потребителските кредити заемат останалата значителна част – 37,6%, с увеличение от 15,9% за годината.
Имотният пазар като център на дълговата тежест
Ипотеките остават най-предпочитаният начин за финансиране на придобиване или подобрение на жилище. С атрактивна средна лихва от 2,42%, жилищните кредити се оказват по-изгодни от потребителските, въпреки че изискват по-дългосрочен ангажимент. Централната банка отдава този интерес на съчетанието от нарастващи доходи, висока банкова ликвидност и инфлационни процеси, които в определени условия намаляват реалната стойност на дълга.
Потребителското кредитиране срещу жилищните ипотеки
Любопитен факт е, че при новите банкови продукти разликата между двата вида кредити е минимална. През август са отпуснати потребителски заеми за 647,8 млн. евро, спрямо 621,7 млн. евро жилищни. Потребителските кредити, със своята средна лихва от 8,91%, остават по-скъп, но по-гъвкав инструмент, който не изисква ипотечно обезпечение и позволява по-бързо усвояване на средства за ежедневни нужди, ремонти или автомобили.
Рискове и бъдещи перспективи
За да овладее потенциалните рискове, регулаторът е въвел строги критерии, ограничаващи размера на ипотеката до 85% от стойността на имота и месечните вноски до 50% от доходите на кредитополучателя. Основното предизвикателство пред домакинствата в следващите години остава поддържането на темпа на нарастване на доходите, който трябва да осигури безпроблемното обслужване на растящите дългови нива.
Източник: fakti.bg
