Поезията не е просто римувано говорене, а пространство на недоизказаното и символичното. В разговор с поета Николай Милчев разглеждаме защо в днешното време, в което четенето с фантазия става рядкост, е важно да оставим място за тайната в стиховете, за да не се скрие поезията зад облаците на твърде многото яснота.
Магията в обикновеното
За Милчев истинската поезия се крие в най-простите неща – в една ябълка, котка или дъжд. Вдъхновен от природата и съветите на Найден Вълчев, той избягва плакатните социални теми и грандиозните разкази за световния мир. Вместо това, той се вглежда в скакалците, жабите и ароматите от детството, откривайки в тях дълбок философски смисъл и истинска човечност.
Предизвикателствата на детската поезия и училището
Писането за деца е било за него опит да се върне към първоначалната точка на прозрението за света. Поетът критикува съвременната детска литература, която често се превръща в приложна или дидактична, губейки истинската поетичност. Подобно на това, той споделя разочарованието си от трансформацията на училището – от място на любов и литература до система от тестове и снобизъм, където традицията се разпада.
Светът на безсмислието и ловът за стихове
Според Николай Милчев съвременната публицистика често се превръща в оръжие за борба, вместо в прибегнисще за душата. Той обаче остава оптимист, защото вярва, че светът е изпълнен с поезия, точно както е изпълнен с птици и гори. Всеки ден той излиза на „лов“, откривайки стихове в цвета на небето, кукуригането на петела или в една случайно дочута дума.
За автора
Николай Милчев е роден през 1958 г. в Плевен и е автор на множество поетически книги като „Пейзажи с Лолита“, „Очи широколистни“ и наградената „Ти и котките следобед“. Неговите разкази в „Ябълковият човек“, „Разтуряй, Злато моме, магиите“ и „Съчинения по природа“ допълват богатия му творчески път, а стиховете му са преведени на английски, руски, френски, румънски, турски и унгарски език.
Източник: kulturni-novini.info
