Американското правителство се опитва да смекчи натиска върху пазара на облигации, но експертите предупреждават, че това е само временно решение. Джеймс Съливан от JPMorgan сравнява текущата стратегия на САЩ с опита да се погаси ипотека чрез кредитна карта – ход, който може да помогне за мига, но не решава основния проблем с огромния дълг.
Министерството на финансите планира да увеличи значително обратното изкупуване на държавни облигации. Идеята е да се изкупят дългосрочни ценни книжа и едновременно с това да се емитира краткосрочен дълг. Според анализатора този подход просто премества задълженията във времето, без да ги намалява.
Планина от 40 трилиона долара
Мащабите са стряскащи – държавният дълг на САЩ вече е около 40 трилиона долара. В глобален мащаб дългът на развитите пазари достига 76 трилиона. Проблемът е в търсенето: колкото повече облигации се предлагат, толкова по-висока доходност трябва да се обещае на инвеститорите, което автоматично повишава разходите за обслужване на дълга.
Ситуацията се влошава от факта, че Китай, един от традиционните големи купувачи, е намалил притежаваните от него американски облигации до нива, които не са виждани от 18 години.
Битката за капитал: AI срещу държавата
Конкуренцията за капитал става все по-остра. Огромните инвестиции в изкуствен интелект, нови центрове за данни и национална сигурност изискват милиарди. Само водещите AI компании са заемовали около 200 млрд. долара от началото на годината, което е скок от 80% спрямо предходния период.
Това поставя американското правителство в пряка конкуренция с най-динамичните сектори на икономиката за вниманието на инвеститорите.
Удар по Уолстрийт?
Този финансов натиск се прехвърля и върху фондовия пазар. Когато доходността по облигациите расте, те стават по-привлекателни от акциите. В момента доходността по облигациите вече надвишава печалбите на компаниите в индекса S&P 500, което кара големите инвеститори да преосмислят своите портфейли.
В крайна сметка, обратното изкупуване на ценни книжа е само „козметичен“ ремонт. Фундаменталният въпрос остава същият: кой ще купи следващата порция от американския дълг?
Източник: fakti.bg
