Разкритията на ГДБОП и Прокуратурата за мащабни злоупотреби с фиктивни хоспитализации в големи болници отново разпалиха обществения гняв. Въпреки че мнозина виждат в това връх на наглостта, истината е далеч по-мрачна: този порок е заложен в основите на здравната система още преди 20 години.
Хроника на една „куха“ индустрия
Още през 2005-2006 г., когато Здравната каса започна работа в настоящия си модел, се появиха първите сигнали за злоупотреби. В ерата на хартиените досиета, граждани случайно разбираха, че са „оперирани“ или „лекувани“ за несъществуващи заболявания. Тогава тези случаи бяха омаловажавани като „технически грешки“, докато днес знаем, че това бе зараждането на най-печелившия незаконен бизнес в страната.
Около 2010-2011 г. терминът „пациенти фантоми“ официално влезе в публичното пространство след одити в болници в Девин, Котел и редица частни клиники. Схемата беше проста – болниците измисляха работа, за да получат финансиране от Касата, използвайки личните данни на нищо неподозиращи хора.
Цената на безконтролността
С липсата на дигитален контрол в продължение на две десетилетия, щетите за държавния бюджет са колосални. Експертни оценки показват, че:
- Бюджетът за болнична помощ скочи от под 500 милиона евро до близо 2 милиарда евро годишно.
- Между 10% и 15% от хоспитализациите през годините са били фиктивни, което означава загуба от 150 до 250 милиона евро на година.
- Общата сума, източена в „черната дупка“ на системата за две десетилетия, се равнява на няколко милиарда евро – пари, които не стигнаха за нуждите на истинските пациенти и медиците.
Технологиите срещу измамите
Днес ситуацията се променя благодарение на електронното здравеопазване. Гражданите вече имат реален инструмент за контрол и само за броени месеци са подали над 1700 сигнала за фалшиви прегледи. Въпросът, който остава пред обществото, е дали тези разкрития ще доведат до реални присъди или ще останат поредната страница от дългата история на източване на здравния фонд.
Източник: fakti.bg
