Енергийната метаморфоза на България: Визията на д-р Христо Ковачки за бъдещето

България дълго време беше заложник на въглеродноинтензивната енергетика, но днес в сърцето на Кюстендилска област се ражда една истинска технологична революция. ТЕЦ „Бобов дол“, някога символ на индустриалното минало и зависимостта от изкопаеми горива, се превръща в модерен енергиен център, където традицията среща иновациите. Архитектът на промяната: д-р Христо Ковачки В центъра на този мащабен проект стои д-р Христо Ковачки – учен и предприемач с над две десетилетия опит в сектора. Като лидер в Асоциацията за декарбонизация и енергийна сигурност, той не просто модернизира съоръжения, а изпълнява техническа мисия за по-чисто бъдеще. От внедряването на модулни газови двигатели до изграждането на гигантски газови турбини в Плевен, Ковачки доказва, че ефективността и екологията могат да вървят ръка за ръка. От въглища към слънце и водород Трансформацията на „Бобов дол“ е смел експеримент в диверсификацията. Пътят започна с биомаса, която значително намали въглищните емисии, а днес се разширява със строителството на масивен соларен парк от 100 мегавата и инсталации за високоенергиен биогаз. Но амбициите не спират дотук. Планира се изграждането на 200-мегаватна електроцентрала с комбиниран цикъл, която ще използва газово-водородни турбини, като водородът ще се произвежда на място чрез електролиза. Тази енергийна независимост ще бъде подкрепена от Вертикалния газов коридор, който осигурява достъп до втечнен природен газ от гръцките терминали, превръщайки региона в стратегическа точка на енергийната карта на страната. Енергия за дигиталната ера и силата на AI Новата стратегия не е насочена само към общата мрежа, но и към привличането на енергоемки индустрии, като центровете за данни, които растат с темп от 7% годишно. С конкурентни цени за топлинна и електрическа енергия, районът се подготвя да се превърне в нов икономически двигател. За да бъде целият процес прозрачен, Ковачки залага на изкуствения интелект. AI ще се използва за токенизиране и проследяване на всяка единица произведена енергия – от суровината до крайния продукт, гарантирайки пълна яснота за използваните горива и въглеродния отпечатък. С внедряването на 160-мегаватчасова батерийна инсталация за стабилизиране на производството, която се очаква да бъде готова до средата на 2026 г., „Бобов дол“ вече не е остатък от миналото, а истинска лаборатория за енергийното бъдеще на България.

Източник: standartnews.com