Академик Иван Юхновски не е просто име в учебниците по химия, а личност, чийто живот е пример за това как научната мисъл може и трябва да бъде в служба на обществото. В едно откровено разсъждение той споделя за триумфите на българската индустрия, болката от нейния разпад и надеждата, която вижда в следващите поколения.
От индустриални революции до световни открития
С голяма гордост академикът припомня разработките си в областта на повърхностната обработка на металите и защитата им от корозия. Тези технологии, наградени с Димитровската награда през 1974 г., бяха внедрени в 34 завода в България и няколко големи предприятия в чужбина, носейки милионни икономически ползи и значителен екологичен ефект. За съжаление, процесът на деиндустриализация превърна тези постижения в спомен, след като заводите бяха закрити или разпродадени за безценица.
На теоретичен фронт Юхновски е пионер в световен мащаб. Неговите изследвания в квантовата химия и инфрачервената спектроскопия на отрицателните органични йони коригираха погрешни възгледи в световната наука и създадоха изцяло ново научно направление.
Ученият като гражданин: Смелост срещу несправедливостта
Животът на Иван Юхновски не е ограничен само до лабораторията. Той е човек с активна гражданска позиция, който е успял да извади невинно осъдени хора от затвора, да спре разпространението на фалшиво лекарство срещу рака, поддържано от Държавна сигурност, и да предотврати екологична катастрофа, свързана с унищожаването на ракети в полигона Змейово. Неговата воля бе ключова и за приемането на историческия Закон за Българската академия на науките през 1991 г.
Тревоги и надежди за бъдещето
Гледайки днешна България, академикът изразява дълбока тревога от пасивността на обществото и липсата на вяра в собствените сили. Въпреки това, той остава оптимист, вярвайки, че страната ще продължи да съществува и да се развива, стига хората да спрат да бъдат безразлични към съдбата си.
„Не бъдете безразлични, не се примирявайте, образовайте се и четете, четете, четете!“
Това е заветът на един от най-изтъкнатите български химици, дългогодишен ръководител на БАН, експерт към Нобеловия комитет по химия и почетен гражданин на Севлиево – човек, който доказа, че истинското щастие идва от това да бъдеш пряко полезен на хората.
Източник: kulturni-novini.info
