Изкуството не е просто творчество, то е поемане на рискове – духовни, социални и дори физиологически. Точно това е в сърцевината на живота и творчеството на Атанас Пацев (1926 – 1999), чийто път е пример за непоколебима воля и търсене на истината.
Среща с безтегловността
На 3 юни, в сряда от 18:00 часа, зала „Райко Алексиев“ на СБХ ще отвори вратите си за изложбата „Пластичната безтегловност“. Експозицията е посветена на един от най-значимите цикли на художника – „Безтегловност“ от 1968 година.
Посетителите ще могат да видят не само емблематичните творби от оригиналния цикъл, но и за първи път техни ескизи и версии, които разгръщат взаимовръзката между духа и материята, психологията и историята. Специален акцент е поставен върху релативното пространство, представено в албум със съпътстващи текстове от сина на твореца, Алесиян Пацев.
Творец срещу тенденциите
Атанас Пацев не се покори на наложеното изкуство на своето време. Неговото дръзко разграничаване от „доброто поведение“ и управляемите състояния в творчеството го превърна в обект на критики, което доведе до уволнението му от работа. Но вместо да се оттегли, това само засили волята му да развие своя уникален стил, вдъхновен от експресионизма, където човешкото тяло се превръща в сложна пространствена структура.
Живот, посветен на борбата и изкуството
Роден през 1926 г., Пацев започва пътя си като партизанин, но по-късно избира пътя на изкуството, завършвайки Академията под ръководството на проф. Илия Петров и проф. Дечко Узунов. Неговите пътешествия до Чехословакия, Италия и Франция обогатяват погледа му, а смелите му изказвания за абстракционизма като средство за изразяване на реалността го правят визионер за времето си.
Въпреки признанието, отразено в званието „заслужил художник“ и наградата „Захарий Зограф“, Пацев остана в зоната на „сложното наследство“. Днес неговото присъствие в естетическите тенденции остава ярко и значимо.
Източник: kulturni-novini.info
