„Изкуството е поемане на рискове. Рискове от всички възможни мащаби, включително духовна, социална и физиологическа смърт.“ Тези думи от дневника на Атанас Пацев най-точно описват живота и творчеството на един човек, който отказа компромисите в името на истинското изражение.
През 2026 година отбелязваме сто години от рождението на твореца с изложбата „Пластичната безтегловност“, която ще бъде открита на 3 юни в зала „Райко Алексиев“ на СБХ. Експозицията се фокусира върху емблематичния цикъл „Безтегловност“ от 1968 година, изследвайки сложната връзка между духа, материята и психологическите процеси.
За първи път публиката ще види не само завършените картини и рисунки, но и ескизи, технически версии и продължения на този цикъл. Темата за релативното пространство е допълнена и в специален албум с текст на сина на художника, Алесиян Пацев.
Творчеството на Пацев винаги е било в контраст с наложените тенденции на времето му, които изисквали „добро поведение“ и управляеми форми. Неговата дръзкост и придържане към експресионизма, където човешкото тяло е структурирано в сложни пространствени версии, доведоха до остри критики и дори до уволнение от работа. Вместо да се пречупи, художникът използва това като стимул за още по-дълбоко развитие на своя път.
Животът на един некомпромисен творец
Роден през 1926 г., Атанас Пацев преминава през бурни години – от партизанска борба в Радомирския отряд до обучение в Художествената академия под ръководството на проф. Илия Петров и проф. Дечко Узунов. Той е човек на принципите, който отказва всички привилегии, полагащи се на участниците в антифашистката борба.
Пътуванията му в Чехословакия, Италия и Франция обогатяват неговия поглед, а работата му сред миньорите в мините „Бориева“ и „Конски дол“ в началото на 60-те години внася суров реализъм в изкуството му.
Един от най-смелите му моменти е през 1966 г., когато пред делегации от Съюза на съветските и българските художници заявява, че абстракционизмът е средство за достигане до ново изражение на реалността чрез фактурата. Той открито споделя, че пластичното мислене в страната не е в челните редици на съвременността.
Въпреки признанието в чужбина (награди в Полша и изложби в Алжир), в България той остава в зоната на „сложните“ и често отхвърляни автори. Получава званието „заслужил художник“ през 1979 г. и наградата „Захарий Зограф“ през 1987 г., но е лишен от званието „народен художник“.
Атанас Пацев си отива през 1999 г., оставяйки след себе си наследство, което и днес остава ярко и актуално, напомняйки ни, че истинското изкуство винаги изисква смелост.
Източник: kulturni-novini.info
