Това, което президентът Доналд Тръмп оптимистично определи като „малка авантюра“, се превърна в изтощаваща и непопулярна патова ситуация. Шест месеца след като ударите на САЩ и Израел срещу Иран започнаха, конфликтът, който трябваше да приключи за четири седмици, остава без ясен изход, заплашвайки политическото наследство на американския президент.
Тъй като военните действия не принудиха Техеран да се предаде, Вашингтон се връща към стратегията на икономическия натиск. Докато корабоплаването през Ормузкия проток остава под заплаха, дългосрочните последици от този сблъсък вече стават очевидни за целия свят.
1. Политическата цена за Тръмп
Войната се оказа тежък удар за рейтинга на Тръмп, който спадна от 40% на 33%. Основният виновник е скокът в цените на горивата, който директно противоречи на предизборните му обещания за намаляване на разходите за гражданите. Само 31% от американците подкрепят конфликта – цифра, която е значително по-ниска от одобрението за предишни военни кампании в Афганистан.
Това създава сериозно напрежение в Републиканската партия преди предстоящите избори, раздирайки лагера между изолационисти, които искат незабавен мир, и ястреби, настоящи за продължаване на натиска.
2. Световната икономика под напрежение
Стесняването на Ормузкия проток, през който преминава една петина от световните енергийни доставки, предизвика паника и рязък скок в цената на петрола. Макар международните финансови институции да понижиха прогнозите за глобалния растеж (от 3,3% на 3%), светът се оказа по-устойчив, отколкото през петролните кризи от 70-те години.
По-малката зависимост от енергията и технологичният бум в сферата на изкуствения интелект помогнаха да се смекчи икономическият удар.
3. Иран: Ранени, но не победени
Техеран претърпя тежки загуби – унищожени са над 160 военноморски плавателни съда и по-голямата част от противовъздушната отбрана. Въпреки това, страната все още разполага с ракети и дронове, с които атакува стратегически обекти.
Вътрешното състояние на Иран е критично: инфлацията на храните достигна ст bairro 128%, а режимът използва войната като повод за още по-жестоки репресии срещу инакомислието.
4. Дестабилизация на Близкия изток
Вместо да елиминира заплахата, войната направи региона по-несигурен. Атакита срещу съюзници на САЩ в Персийския залив и блокадите в Червено море повишиха застрахователните разходи и нарушиха глобалните вериги за доставки.
5. Ядреното отсрочване
Ударите по съоръженията за обогатяване на уран постигнаха частичен успех – времето, необходимо на Иран да създаде ядрена бомба, се увеличи от шест месеца на една година. Въпреки това, остава голяма несигурност, тъй като стотици килограми обогатен уран не са открити от международните инспектори.
6. Изтощение на американската военна машина
САЩ плащаха висока цена в ресурси: загубени са 42 военни самолета, а запасите от високопрецизни ракети-прехващачи са сериозно изчерпани. Прехвърлянето на сили от Европа и Азия към Близкия изток остави други региони уязвими.
Екипажите на самолетоносачите са доведен до предела на силите си, с разгрънато време, което не се е виждало от войната във Виетнам насам.
Източник: fakti.bg
