На 24 август 1991 година светът става свидетел на исторически момент – Върховната рада на тогавашната Украинска съветска социалистическа република приема Декларацията за независимост. С този акт Украйна официално възстановява своя суверенитет и окончателно се отделя от Съветския съюз.
Централен символ на този нов етап е националният флаг. Неговите цветове – синьо и жълто – носят дълбока символика, която се променя и разширява през вековете. Традиционно синьото олицетворява безкрайното небе, а жълтото – златните пшенични полета на плодородната украинска земя. В съвременния контекст тези цветове се превръщат в знак за смелост, неукротимост и непоколебима борба за демократични ценности и свобода.
Историята на синьо-жълтото знаме е дълга и завързана с националното съзнание. Запорожките казаци са използвали тези цветове още между XV и XVIII век, изобразявайки жълти кръстове и оръжия върху син фон. По време на европейските революции през 1848 г., известни като „Пролетта на народите“, комбинацията от синьо и жълто става обединяващ знак за украинското национално възраждане. По-късно, между 1917 и 1921 г., Украинската народна република официално приема знамето, което бележи първото му публично появяване на държавно ниво.
Пътят към окончателното приемане на флага след 1991 г. обаче не е бил лесен. Въпреки че на 24 август депутати внасят голямо синьо-жълто знаме в парламента, е необходим цял месец от дебати и два неуспешни гласувания. Ситуацията се решава едва след като тогавашният председател на парламента и първият президент на Украйна, Леонид Кравчук, заплашва с оставка, ако националният символ не бъде приет.
За кратък период над сградата на Върховната рада развяват се едновременно съветското червено знаме и новото синьо-жълто, което предизвиква сериозно възмущение. Окончателната победа на националния символ идва на 4 септември 1991 г., когато съветското знаме е свалено, а синьо-жълтото се издига самото над купола на парламента – място, където то развява гордо и до днес.
Източник: fakti.bg
