Гроздоберът вече е в разгара си, но за българските лозари тази година празникът идва с горчив привкус. Макар реколтата да е обилна, купувачите липсват, а производителите предупреждават, че голяма част от продукцията рискува да остане по лозята.
Парадоксът на добрата реколта
В района на Плевен стопаните отчитат добра година, но вместо спокойствие, са изправени пред сериозни трудности при реализацията. Според местните лозари, секторът е системно неглижиран. Те са притиснати в тесни рамки – когато климатът е суров с суши и градушки, реколтата страда; когато обаче природата е благосклонна, пазарът се срива.
Вносното грозде задушава местното производство
Един от най-тежките удари идва от вноса на грозде и вино. Българският пазар е залят от субсидирана продукция от Румъния, Молдова, Северна Македония и Гърция, с която местните производители не могат да се конкурират. Ситуацията е критична – дори в ресторантите и туристическите комплекси българското вино често е заменено от евтини вносни алтернативи.
Държавната помощ: Обещания без покритие
Финансовата подкрепа за виненото грозде тази година е пълно отсъствие. Лозарите не са включени в схемата за държавна помощ de minimis. Въпреки срещите с Министерството на земеделието и първоначалните уверения за подкрепа, средствата в крайна сметка бяха насочени към други сектори.
Производителите настояват за ясни и равнопоставени критерии за разпределяне на държавната помощ, за да не остават някои земеделски сектори в пълна изолация.
С времето се свършва, а гроздето не може да чака. Ако не се предприемат бързи мерки за защита на местния пазар, много стопанства ще бъдат изправени пред фалит, а лозарите са готови да изразят недоволството си чрез масови протести.
Източник: standartnews.com
