На 24 септември 622 година се поставя началото на една от най-значимите повратни точки в световната история. На тази дата пророкът Мохамед приключва своята хиджра – ключово преселение от Мека към Медина, което поставя основите на ислямското летоброене.
Именно с тези исторически събития често се свързва крилатата фраза, че никой не е пророк в собствената си родина.
По онова време Мека е космополитен център на търговията, където се пресичат различни култури и вярвания. Мохамед, произлизащ от някога влиятелен, но обеднял род, започва да проповядва своето учение в периода между 610 и 622 г. Той учи, че Аллах е единствен и е изпратил свои пророци до всички народи, като за арабите избраникът е самият той.
Дълго време Мека приема проповедите му с безразличие. Всичко обаче се променя, когато Мохамед започва открито да критикува местните елити, обвинявайки ги в нечестивост и заплашвайки ги с божествено възмездие. Това, съчетано с нарастващия брой на неговите последователи, го превръща в политическа заплаха.
Изправен пред опасността от преследване, Мохамед се премества в Ятриб (по-късно преименуван на Медина), земеделски оазис, където пристига на 24 септември 622 г. Заедно с него са неговите верни поддръжници – мухаджирите. Именно от Медина той започва да обединява арабските племена под знамето на новата вяра.
Влиянието на мюсюлманската общност нараства светкавично. Мека става обект на поредица от действия, които в крайна сметка водят до триумфалното завръщане на Мохамед в родния му град през 630 година – окончателен край на изгнаничеството и начало на нова епоха.
Източник: fakti.bg
