Минка Минчева не е просто журналист; тя е жива история на българските регионални медии. С професионален стаж от цели 50 години, нейният път е проследено пътуване през радиото, телевизията и печатната дума. От редакциите на „100 вести“ в Габрово до ръководството на вестник „Росица“ в Севлиево, тя остава символ на почтеността и професионализма.
Къде започва мечтата?
Всичко започва през 1975 година с едно неочаквано предложение за работа в радиотелевизионното студио на Окръжната болница в Габрово. Тогава, с 7-месечен син в прегръдките, Минка при приема предизвикателството, което се превръща в началото на едно голямо призвание. Болничната телевизия и радио са били моделен проект за здравеопазване, а за нея – първата стъпка към Софийския университет и един живот, посветен на информацията.
Журналистиката в „медикаментозна кома“
Гледайки днешната медийна среда, Минка Минчева не крие тревогата си. Тя определя състоянието на регионалната журналистика като „медикаментозна кома“. Докато националните медии често гонят рейтинги и приходи, регионалните все още разчитат на най-ценния си актив – доверието на хората. Там журналистът среща читателя си право в очите, а истината е единственият път към уважението.
Според нея ролята на журналиста е да бъде коректив на властта и обществото. Това обаче често означава да избереш трудния път на съпротивата срещу зависимостите и компромисите.
Силата на добрите думи
В свят, в който лошата новина често печели заради сензационността си, Минка Минчева залага на друго. Тя вярва, че фактите са по-силни от обидните квалификации, а добрите думи имат силата да раждат добро. За нея журналистиката е не само професия, но и моралният дълг да се говори, когато мълчанието е по-лесният избор.
Днес тя се определя като непоправим мечтател, който вярва, че всичко, което посееш, ще пожънеш, и че истинската промяна в обществото започва от всеки един от нас.
Източник: kulturni-novini.info
