Тази година българските градинари се сблъскват с болезнен парадокс: реколтата от праскови е обилна и от изключително високо качество, но финансовата реалност е катастрофална. Докато плодовете блестят в градините, производителите се борят с тежки загуби и заплаха от фалит.
Радослав Чотров, потомствен градинар от село Храбрино, отглежда десертни праскови, известни със своя неповторим аромат и сладост. Въпреки идеалните условия в полупланинската долина, успехът в беритбата е засенчен от нова, опасна заплаха – вредителят „черна златка“.
Борбата с този вредител, който кара стотици дръвчета да съхнат, изисква скъпи препарати. В комбинация с поскъпването на горивата и разходите за оран, производствените разходи са скочили драстично. Ситуацията се усложнява и от външни фактори като спекулации с валути и геополитическото напрежение в региона.
Най-тежкият удар обаче идва от пазарните механизми. Докато цената на едро е около 1,50 евро, тя е напълно недостатъчна за покриване на разходите. Междувременно огромният внос на гръцки праскови, предлагани за под едно евро, задушава местното производство и прави българската продукция неконкурентна.
Основната разлика между българските и гръцките производители е в държавната подкрепа. Докато в Гърция борбата с вредителите се води с мащабна помощ от правителството, в България сумата от 190 евро на хектар от фонда за земеделие е крайно недостатъчна за реалните нужди на стопаните.
С цени за ново дръвче между 10 и 15 евро и стотици унищожени декари градини, бъдещето на българския прасков е под въпрос. Въпросът остава: ще успеят ли местните производители да оцелеят в условията на растящи разходи и агресивен внос?
Източник: standartnews.com
